Град в облаци - нощ - е поредната картина от младия художник Тони Аврамова от град Пловдив. В тази картина преобладават тъмните тонове, а самата композиция е аналог на картината "Град в облаци - ден", с единствената разлика че тук е изобразена тъмната част от денонощието - нощта. Подобно на своя аналог, и тази картина внушава усещането за спокойствие и душевен мир. И тук е изобразена планина, пред която са подредени блокове, а на преден план младият автор е изобразил дървета. И тук няма изградена градска инфраструктура - липсват улици, кръстовища и тротоари. Дърветата обаче са много по-различни от аналогичната картина - "Град в облаци - ден"! Тук дърветата имат кръгли корони, всички са оцветени в един и същи цвят и от всяка корона като че ли се излъчва особено сияние. Авангардно решение е това Луната да се разположи не на небето, а върху Земята, в долния ляв ъгъл на картината. Както неведнъж е ставало въпрос, Тони Аврамова е основоположник на сюрреалистичния постмодернизъм и авангардния утилитаризъм в България и по света, стил, наречен накратко Аврамовизъм. Характерна за този стил е вътрешната одухотвореност на всяка една картина, собственото духовно излъчване на всеки един елемент и трансформациите на тази духовност в различни нейни форми по време на творческия процес на Тони Аврамова. За картината "Град в облаци - нощ" тези тендеции са изразени в особено силна степен - всяко дърво излъчва свое собствено сияние; Луната като че ли осветява облаците отдолу нагоре, а самите облаци отразяват светлината и я насочват надолу към планината. Поради това и върху планината се откриват ивици с жълтеникав цвят - тези ивици придават триизмерност и обем на планината, което създава дълбочина в цялата композиция. При внимателно наблюдение се открива още една разлика в сравнение с картината "Град в облаци - ден" - зад градския пейзаж се вижда една открита площ, подобна на поле, което се простира до подножието на планината. Това поле е оцветено в много бледо синьо - цвят, характерен за лунните нощи, когато лунната светлина осветява всичко в такива сумрачни цветове. На какво се дължи тази разлика? Причината за нея е очевидна - просто един и същи пейзаж се гледа от различни гледни точки. През нощта душата на човека се извисява нагоре, в резултат на което погледът е от по-високо. Поради това и сградите изглеждат по-ниски, а планината се открива в по-разширен вид; вижда се и въпросното поле, което при поглед от по-ниска гледна точка се прикрива от сградите. Разликата се дължи и на това, че през деня хората са по-земни, по-прагматично ориентирани, докато през нощта се извисяват духовно над нещата и душите на някои от тях започват да пътуват в пространството и времето. Защо обаче дърветата са разместени и по-малко на брой, сравнено с дневния изглед? Вероятно те, подобно на ентите от "Властелина на Пръстените" на Дж.Р.Р. Толкин, имат способността да се движат и да се разместват. Това е наситено с много дълбока символика - ентите си бяха добри същества, които пазеха хората и белия свят от Тъмната страна и Злото! Ето нещо, свързано с посланието за мир на Тони Аврамова - има сили, които осъществяват протекция над хората и обществото, и когато е необходимо, се активират и прегрупират, за да защитят всички нас от злите сили. В картината "Град в облаци - нощ" тези сили са приведени в активно състояние, поради което и всяко дърво е озарено от вътрешното сияние, а второто отляво надясно дори има и нещо като сърцевина!
Градове и села в България Кърджали Видин Художник от град Пловдив Снимки на изгреви
Лицево - челюстна хирургия Езерото на желанията Родопска люлка Цветна фантазия