Син марлин
Син марлин - картина, нарисувана от художничката Тони Аврамова. Марлините (Istiophoridae) са семейство големи хищни соленоводни риби. Имат удължено тяло, което при по-големите видове може да надхвърли 4 метра дължина, заострена като копие муцуна и твърда дълга гръбна перка, която се увеличава в предната част, образувайки гребен. Една от най-големите и най-бързите риби в океана е синият марлин. Гърбът му е оцветен понякога в кобалтово синьо, а коремната им област – в сребристо бяло. Между мъжките и женските индивиди има изразен полов диморфизъм – женските са доста по-големи от мъжките. Дължината им достига 4.3 метра, а теглото им – до 900 кг, което ги прави суперриби в океана. Марлините са бързи плувци, срещат се във всички морета (с изключение на Мъртво море), и ловуват малки и големи риби. Най-много марлини обаче обитават водите на Атлантическия и Индийския океан. В Черно море се срещат марлини, но изключително рядко - понякога в периода на миграции на рибата паламуд са се придвижвали и екземпляри от вида марлин. Това се дължи на факта че марлините в най-общия случай предпочитат по-топли води, около тропиците; освен това марлинът предпочита да плува близо до повърхността, защото там водата също е по-топла. Марлините са много бързи и могат да преплуват 100 метра за 4 секунди. Мигрираща риба - може да преплува хиляди километри в следване на топлите океански течения. Те са популярни риби за спортен риболов в определени тропични области и са също ценени като храна. Повечето спортни рибари освобождават марлините, след като ги откачат от въдицата. Някои марлини, които имат рекордни размери за областта си, са взимани и измервани на брега. Тези рекорди са най-често записвани в книгите за спортен риболов. Женските хвърлят хайвера си около Куба, между май и ноември, поради което и много рибари специално пътуват до Острова на Свободата с цел улов на марлин. Продължителността на живота им е около 27 години. Синият марлин е риба, която предизвиква голям интерес у хората. За него пише Хемингуей в книгата си „Старецът и морето“. В Япония месото му е определяно като деликатес – от него се приготвя вид суши. Най-големият син марлин, улавян някога, е с тегло 636 килограма.
Изобщо, марлинът е суперриба, с която никой не би имал желание да се среща в нейната естествена среда! Няма сведения марлинът да напада хора, но все пак риба с такъв размер, маса и скорост на придвижване има много начини да навреди на един плувец. И все пак, какво е накарало Тони Аврамова да нарисува един син марлин? В нейното творчество преобладават флорални мотиви, срещат се планини, морета, облаци, но никога не е рисувала нещо толкова динамично и бързо като синия марлин. До момента не е рисувала коне в бяг или по време на скок - нещо, което други художници рисуват много и често, нито пък развълнувано море подобно на Росен Поптомов от Бургас, който си е направо художник - маринист. Изобщо, Тони Аврамова е повече човек от съзерцателен тип, който обича да наблюдава и анализира, а бързината и динамиката не са толкова ясно изразена черта от нейния характер. Това е преценка на човек, който я познава отлично и от доста дълго време; поради това картината "Син марлин" беше една изключително приятна изненада в нейното творчество! Един задълбочен и мислещ човек и творец като Тони Аврамова очевидно винаги има с какво да изненада приятно хората около себе си... Картината е с цветен фон, като логично синьото преобладава във фона - все пак марлинът живее в морето, а не в блата и високопланински езера, които са светло- до тъмнозелени на цвят. Рибата е разположена по диагонал - тук естествено веднага възниква паралел с картината "Поезия от цветя", при която цветята като графичен обект също се разполагат по диагонал и това създава усещане за динамика и движение - значи, все пак, в творчеството на Тони Аврамова понякога има и динамичен елемент, а не само релаксиращи пейзажи и флорални мотиви! Да, но цветята са си цветя, а марлинът - марлин - все пак, никое цвете не може да се движи във водна среда със скорост 100 метра за 4 секунди, нито пък на сушата. Между другото, никое сътворено от човека превозно средство не може да се придвижва под вода с такава скорост - една подводница поддържа максимална скорост от около 20 възела под вода, което прави 36 километра в час или 10 метра в секунда. Или, 100 метра за около 10 секунди - подводницата няма никакъв шанс да стигне синия марлин :-). Марлинът е жив организъм, който подобно на коня, лястовицата и гепарда няма как да не предизвика асоциация за движение, бързина и устрем, поради което и Тони Аврамова успя така приятно да изненада своите вече многобройни почитатели. Да, вероятно точно това е причината за различното творчество, и точно с тази дума е най-логично да се охарактеризира тази картина - УСТРЕМ. Това е желанието на един млад автор да се реализира, устрема му към успех и себеизява, стремежа му да каже нещо на хората с помощта на своето творчество и да остави нещо след себе си в областта на световното културно наследство. Подобно на синия марлин от тази своя творба, Тони Аврамова вече уверено се е устремила към своя успех в областта на съвременната маслена живопис, и вероятно в нейното подсъзнание тази графична композиция е родена от някоя предишна успешна изява, от добра дума от страна на някой, харесал и закупил нейна картина или просто от стремежа към това да стане световноизвестен художник. Оригинално графично решение е оцветяването на листата в цвят, различен от основния при наслагването им върху вълната.