Сияние над Мианмар
Сияние над Мианмар - картина от младия пловдивски художник Тони Аврамова. Картината e композирана в изключително ярки и свежи цветове и определено е една от най-успешните творби на младия автор от град Пловдив. Още от първия поглед композицията впечатлява с енергийното си излъчване, с наситеността на цветовете и с впечатляващите си форми. Сиянието е оцветено в синьозелен цвят, което, както е известно от физиката, се получава при изгаряне на газ при изключително висока температура - от порядъка на 7000 - 8000 градуса по Келвин. Такива температури се използват за разтопяване на най-твърдите метали и сплави - волфрам, титан, молибден и хром в различни съотношения. Във фотографията е известно че цветната температура на сянка е също толкова висока; в синьо са оцветени мълнии, волтови дъги, пламъкът на ацетиленовите горелки и блясъкът на свръхнови звезди. Изобщо синкавите цветове и оттенъци се приемат като нещо с много висока енергийна стойност, разтопяващо всичко и променящо коренно света около себе си! Нещо подобно е и творчеството на Тони Аврамова.
В центъра на сиянието се наблюдава зона, оцветена в тъмночервено и жълто. Това е зоната на най-концентрираната енергия, където огромната температура и налягане компресират материята дотолкова, че тя се променя и преминава в четвъртото агрегатно състояние на веществата - плазмата. Именно плазмата разпръсква встрани пламъците, които са оцветени в синьо и носят енергията в пространството. Около всеки пламък се образува зона на сгъстен въздух, с повишена температура, оцветенa в лилаво с преливания към синьо и червено, които преливания на някои места преминават в жълто. Там е концентрацията на позитивна енергия, насочена само в точно определени части на пространствено - временния континуум. В горната част на картината авторът е разположил розови ивици, които олицетворяват позитивната енергия, създадена от всички съвременни произведения на изкуството; тази позитивна енергия се устремява нагоре към Бог и същевременно се разсейва в пространството, за да направи хората по-добри и да се противопостави на злото по света...
И все пак, защо картината е озаглавена "Сияние над Мианмар?" Какво е провокирало младия автор да озаглави така своята творба? Става въпрос за следното: Тони Аврамова беше впечатлена от тази далечна страна, тъй като в Мианмар има храмове буквално на всяка крачка. Там се изповядват много и различни религии: основно будизъм (от клон хиравада, наричан още хинаяна), но също така християнство, ислям (сунитски клон), даоизъм, конфуцианство и много местни вярвания и култове. Дори марксизмът и ленинизмът е застъпен широко в страната, макар че последното едва ли би могло да се нарече религия :-) - по-скоро е някаква мрачна философия от едни времена, които е по-добре да не се връщат! Широко се практикува и нумерологията; изобщо, в страната Мианмар духовността е разпространена повече, отколкото във всяко едно място по света. И тъй като Тони Аврамова е човек, интересуващ се от всичко духовно, някак естествено тази картина беше озаглавена "Сияние над Мианмар". Всички хора, които видяха картината, бяха силно впечатлени от нейната духовна енергия, от излъчването на творбата и от посланията, които тя отправя към човечеството.