Вятърната мелница
Вятърната мелница - картина от младия художник от град Пловдив - Тони Аврамова. Картината е композирана в изключително свежи цветове - това е първото, което грабва погледа на анблюдателя. Жълта основа, небе с преливания от розово, синьо и ивици от по-различен цвят. Самата мелница също е оформена изключително оригинално, и като цветове, и като линии, и като цялостна композиция. Обаче, както винаги, в творчеството на Тони Аврамова винаги се открива задълбоченост и смисъл, който само се подсилва от доброто съчетание на цветовете и формите. За някои хора формата е по-важна, за други - съдържанието. Някои индивиди са по-повърхностни, други по-задълбочени; някои умеят да казват умни и смислени неща, но с грубовати и недодялани изречения и фрази; други хора пък могат да говорят красиво, с подредени изречения и граматически вярно, но всъщност словата им да са изпразнени от всякакъв смисъл. Има обаче и трета категория хора - тези, които се стремят към съвършенството! Това са хора, за които са еднакво важни и формата, и съдържанието; в определени моменти акцентът е върху формата, а в други - върху съдържанието. В началото, когато една идея се оформя, се отдава повече внимание на нейното съдържание, впоследствие нещата се доразвиват и се дооформят като замисъл и концепция, като на крайния етап се акцентира повече върху формата. Така идеята придобива завършен вид и впечатлява всеки, който се вгледа в нея. Независимо дали става въпрос за маслена живопис, роман, журналистическа статия, произведение на архитектурата, скулптура или компютърна операционна система (май за последното това за формата и съдържанието важи с особена сила, тук ще се развихрят спорове между потребители на Windows, Android и Linux). Във всеки случай, всички креативни хора би следвало да отделят по малко внимание и на двете неща и да се усъвършенстват и в двете насоки. Тони Аврамова е творец, който се развива точно съгласно тези философски концепции - това е констатация на човек, който я познава твърде добре и който има обширни наблюдения върху нейните творчески изяви.
Формата на тази картина е много добре видима с просто око. Ясно е, че цветовете са съчетани отлично, че линиите подсилват доброто първоначално впечатление, че небето и основата са добре композирани и радват окото на наблюдателя. Какво бихме могли да кажем за съдържанието на картината? Какъв е дълбокият смисъл, вложен в картината? Ако поиграем на асоциации, кое е първото, което се явява в нашето съзнание при споменаването на думата Вятърна мелница? Очевидно - героят на Сервантес, Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници. В лични разговори Тони Аврамова многократно е споменавала че има идея да нарисува нещо, асоциирано с Алонсо Кехана, именувал се Дон Кихот вследствие многото прочетени рицарски романи. Това е един от най-обсъжданите и най-натоварените със символика образи в световната литература и ако започнем да го обсъждаме тук и сега, като нищо ще изчерпаме дисковото пространство от 2 GB, предоставено ни от нашия доставчик на хостинг услуги... Възможно е това да е идеята на Тони Аврамова - да провокира размисли, обсъждания, разсъждения и доразвиване на идеята за мисията на Дон Кихот на този свят! В такъв случай би могло да се организира самостоятелна изложба на Тони Аврамова, в която да се изложи само тази картина - тя предизвиква толкова размисли и страсти, че няма и нужда от повече картини. Но има и нещо, което се разграничава от идеята за борбата с вятърни мелници на Дон Кихот - това са кръговите ивици, вихрите около витлото на вятърната мелница. Те са също толкова наситени със символика, колкото и романа на Сервантес! Тези ивици олицетворяват кръговрата на пространствено - временния континуум, който кръговрат е в крайна сметка заложен в основата на Вселената! Всичко се върти в кръг - не само витлото на вятърната мелница; въртят се в кръг планетите около Слънцето, въртят се годишните времена, върти се цикълът ден - нощ, през есента листата на дърветата опадват, а през пролетта се разлистват наново, върти се дори цикълът на Кребс в биохимичните процеси във всяка една клетка на живия организъм! Според астрофизиците има реална възможност Вселената също да се развива циклично - след Големия Взрив Вселената се разширява и все още го прави, 15 милиарда години след това събитие. В бъдеще обаче ще дойде момент, в който Вселената ще започне да се свива отново и ще колабира до една точка с неописуема маса и плътност. Ако Дон Кихот беше прочел малко повече научни трудове от областта на съвременната астрофизика, със сигурност нямаше да тръгне да се бие с вятърните мелници! Защото щеше да открие в тях не великани с по четири ръце, които ги размахват, а символ на всичко циклично в природата и в живота на хората. Тогава Рицарят на Печалният образ кротко би седнал пред вятърните мелници и би изнесал на своя оръженосец една обширна беседа за цикличността и кръговрата на живота, деня, нощта и годишните времена.
Дали Тони Аврамова не открива и себе си в образа на Дон Кихот? В десети клас имахме литературна задача да напишем есе на тема "Дон Кихот - това съм аз". Математическият мозък на д-р Венцеслав Ралев тогава нямаше такава склонност към задълбочаване и теоретизиране, поради което и есето на ученика Венцеслав Ралев си беше един жалък провал - лошото е че текстът отдавна е загубен по мазета и тавани и няма как да бъде приложен за сравнение. Една мисъл от това есе обаче и до ден днешен си стои запечатана в съзнанието на въпросния индивид - Дон Кихот, това съм аз, тъй като съм се устремил към цели, за които не знам дали са реално постижими изобщо! Тогава бъдещият д-р Ралев беше решил да започне да следва медицина и да специализира хирургия; впоследствие успя да се реализира в тази област, но тогава този негов стремеж си беше една жива донкихотовщина (нямам идея дали се пише с малка или главна буква, дали слято или отделно?). Тони Аврамова като тип характер и нагласа към професията си много прилича на д-р Ралев; и тя като него в миналото е получавала коментари относно това че ако стане художник, зимно и лятно време ще трябва да стои на Джумаята в Пловдив, за да се мъчи да продава картини и в крайна сметка това ще бъде нейното професионално развитие. На този етап, в началото на 2015 година, очевидно Тони Аврамова е преминала много над булевардното изкуство, но ако хората можеха да виждат в бъдещето, светът със сигурност щеше да бъде едно много по-различно място... Дали по-добро или по-лошо, не знам, но във всеки случай различно. Все пак, въпреки несигурността, въпреки трудностите, тя намери сили в себе си да продължи и в крайна сметка успя - долната снимка е убедително доказателство за едно достигнато ниво на нейното творчество към момента!
Детайл от картината